Jun 16, 2009, 10:50 AM
Най-нежната жена
Тиха вечер,
тихо ляга
върху клони на липа.
А пък мене
мило ме поглежда
най-нежната жена.
Тъжен славей,
тъжни песни
с тъжен глас запява.
Да забравя
не е лесно
най-нежната жена.
Тежка стъпка,
тежко стъпвам
в ритъм с песента,
а прилежно и изкусно
тихо кърпи
раните в душата ми
най-нежната жена.
И е тиха вечер,
влюбен славей
тихо си припява песента.
А мене
тихо ме поглежда,
тихо ме забравя
най-нежната жена.
И до днес не мога -
и когато лягам,
и когато ставам,
да си обясня -
обичахме ли се
наистина
пред Бога
с най-нежната жена.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Болка от несбъдната любов.
Силно! -
Толкова любов и красота и тъга и нежност...попих с наслада стиха ти !!!!
-
Спомените за най-прекрасната, най- любимата в тихата самота на вечерта и забравата..много нежност има в твоя спомен...
-
Много хубаво написано!В тишината на вечерта,под звездите,имай до себе си любим човек винаги...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
поне е било нежно