Най-нещастна съм...
Най-нещастна съм,
когато не съм нещастно влюбена.
Сърцето ми - празен хамбар,
малко слама и мишки.
По старите греди със дървояд -
на лястовици старите гнезда.
Кога ли беше пролет...?
По ъглите са царствените къщи
на паяците ми - чевръстите.
Студено...
Метрономът на щуреца зимен
зимно времето отмерва.
Тихо...
Под шиника две невестулки
са прегърнали лято.
Ще дойде...
През пробития покрив,
Боже,
виждам звезда.
Благодаря ти...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Маргарита Василева Все права защищены
