враната
156 результатов
Навярно съм се родила
по пълнолуние гологлава.
Във изоставена мелница
си зазидах забравата.
Помня, че душата на къщата ...
  1836  31 
Среди нощта, далечен мой,
и пак е черен пътя,
като сърце, далечен мой,
и като стара мъка...
Сто зими съм във тишина. ...
  2446  32 
Когато
тревата бе мократа стъпка на Бог,
чух -
по къща на паяк слиза луда роса...
Тогава - ...
  1592  31 
Пазачо на душата ми,
защо,
нещата никога не са такива,
каквито си ги спомняме?
И вятърът не бе, какъвто е... ...
  1861  44 
Кошер ми даде, Господи,
а аз - все към трЪвната гледам.
Сигурно за добро си го мислил -
награда, дето съм била предана.
Аз вече не съм такава, Господи. ...
  1573  35 
По идея на Речният (ми) Кос
Ако някой (само за миг)
поиска да затвори врата –
то вече е сторено…
(както и да изглежда) ...
  1193  25 
Винаги нечия чужда любов ме намира.
А моята - дявол я знае.
Колко думи и друми
отхвърлихме с него...
Не казва! ...
  1718  43 
По дявола отиде нежността ми.
А той по-дявол стана... не обратно.
И шумоли из мислите ми,
като овършана слама по есенно поле.
Какво по-непонятно? ...
  3288  53 
Най-нещастна съм,
когато не съм нещастно влюбена.
Сърцето ми - празен хамбар,
малко слама и мишки...
По старите греди със дървояд ...
  1204  20 
Кучето, дето чакаше залеза,
не знаеше, че така се нарича.
Търпеливо си взимаше
сбогом със светлото.
Два-три маха с опашка, ...
  2947  53 
Човекът, който прави птиците
живее във гората на тъгите.
И нея също беше си направил,
а също и къщурката до водопада...
на сълзите. ...
  3050  60 
Познавам един атеист,
който неправедно
трябваше да живее,
а все праведното го стигаше...
Кръчмар е, ...
  1454  28 
Мислите ми -
прèпълна талига
сухо сено.
В нощна трева -
летни косачи. ...
  1369  31 
В примка хванах
мартенския заек.
Доверчив бе.
Взе ме за Алиса.
Знам си аз - ...
  1735  33 
Аз не знаех.
Пътят знаеше, че съм негова.
И чакаше само да стъпя накриво.
Маскиран на нЕпът в зелено.
(... и с тайна надежда ...
  1177  24 
"Да починем, братя мои...
и повече да не отплаваме
от тук..."
Тенисън
Слез, капитане. ...
  1538  39 
Аз съм онова, другото нещо, любими,
дето върху сърцето си седло на кон носи.
Ти не се плаши...
Да има как, все да съм боса,
а пред мен - зелени откосите. ...
  2522  47 
За първи път вълчицата разбра,
че всъщност тя е нещо друго,
когато гълъб пощенски
изпрати ù хабер... за обич.
Най-белия очакваше... ...
  1518  32 
Най-безутешното нещо -
топола насред есенен ден.
Аз ли не знам...?
Какво от това,
че листите ми са малки сърца ? ...
  1712  37 
Облачна грамада съм от многодумие.
Забраних си валенето.
Че най-тежките капки,
от сърцето ми стъпките ти ще измият.
И се притворих на вятъра, ...
  1395  33 
Да ти почукам ли сега,
че времето - не му е време?
В тефтера сИ на моята Съдба,
но не срещу графата - вземане.
Тя - истината има много имена. ...
  2742  49 
Три дена...
като третият ден от"Горещници"...
(не му беше време...
не личеше да са те... отстрани...)
Те бяха... ...
  1124  30 
"Каквото си платил става твое...
и твоето рано или късно
се връща при теб..."
Стивън Кинг - "То"
На нас все нещо друго ни е нужно, ...
  1479  37 
Да му се не види...
Дълго бях, дето не трябва.
(инерция го наричат...)
Превърнах се в най-дълбокото празно.
Тук дните ми ...
  1497  43 
"На този камък ще изградя
църква и портите адови
няма да и надделеят."
(ев.от Матея 16:18)
Рибарю на човешки души, ...
  1644  30 
Винаги нещо се случва,
което очаква посрещане.
За да му върнеш милувката,
(...и да остане от нея)
- идва дъждът. ...
  1401  39 
Живота надежди не оправдава.
Ти неговите трябва да разбереш.
Да простиш на лисицата, че е такава.
Да не прощаваш на самотата.
Да оставиш най-бавният блус, ...
  1466  33 
Устните ти -
втория ден от "Горещници"-
върху рамото ми...
И аз се разстилам -
върху тревата харман... ...
  1952  38 
"Когато Любовта ви позове,
последвайте я, макар пътеките и
да са тъмни и сурови..."
Джубран Халил Джубран
Щом разбереш, ...
  1327  35 
Черен лик от червения клен -
сянката му - до моята.
И вечéрни тревите са отвъд пътя.
Светла диря във въздуха - от луна.
Тъмна диря от моите стъпки... ...
  1015  27 
Очакването е самотно занимание,
но само несамотните го могат.
Сега съм къща изоставена,
но в дъбова гора.
В хралупите на дивите пчели, ...
  1554  41 
Когато дървената къща
ме позна и ме повика, разбрах -
отчайващо-неизпълнимо е това -
да стигна там...
Дълбоко в мен Творецът е заровил ...
  1234  35 
Животът ни -"Страстна седмица"
дето всичко се случва.
Душа на ръб обърнали
от тежка самота,
протягаме доверие - вземете... ...
  1309  23 
За огън събирам дърва,
измежду страховити бодили.
(напролет сигурно са цъфтели...)
Погледът ти - янтарна топлина...
Не ми трябва зАвет.Само ...
  1464  30 
" - Чуй беззвучието - говореше
Маргарита на Майстора."
А той -
само него не беше слушал.
Аз съм ...
  2163  43 
Вдиша дъха ми,
че твоят не стигаше...
А още не знаеше,
че си пристигнал.
Правих къща с веранда ...
  1174  29 
Луната знае своя път.
(и като нас не винаги е цяла).
Поставена
във рамка от звезди,
тя просто е ...
  4154  44 
Върни се в себе си -
ми каза.
И ме докосна...
А там,където бях
НЕаз, ...
  1148  41 
Ти,
дето все ме срещаш с пътя,
а стоиш отстрани,
знаеш ли,
че точно на него си стъпил...? ...
  1262  29 
Когато бях малка,
не знаех,че съществува време.
Но чаках есента,
защото мирисът ми беше нужен -
на сухи листа. ...
  1344  29 
Предложения
: ??:??