Най-нещастна съм...

27.05.2008 г., 6:44 ч.

Поезия

711 0 2

Най-нещастна съм,

когато не съм нещастно влюбена.

Сърцето ми - празен хамбар,

малко слама и мишки.

По старите греди със дървояд -

на лястовици старите гнезда.

Кога ли беше пролет...?

По ъглите са царствените къщи

на паяците ми - чевръстите.

Студено...

Метрономът на щуреца зимен

зимно времето отмерва.

Тихо...

Под шиника две невестулки

са прегърнали лято.

Ще дойде...

През пробития покрив,

Боже,

виждам звезда.

Благодаря ти...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.