23 июл. 2010 г., 22:59

Най после

901 0 1

Понякога се случват разни моменти,
в които все се осенявам,
че не любов точно за мен cи,
че туй чувство в мен не се вселява,
че те искам от егоизъм
или от страх от самотата,
за да подхранвам нарцисизъм,
за да не се опознавам пак с непознати.

И после, когато те видя,
завлича ме да искам да те докосвам,
сърце и въздух, плът и кости раздират...
И пак знам, че обичам най-после.

23.07.2010г.
гр. Сан Фернандо 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Събина Брайчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Като лудост е това твоето! От онази спасителната! Поздрав!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...