Jul 23, 2010, 10:59 PM

Най после

  Poetry » Love
902 0 1

Понякога се случват разни моменти,
в които все се осенявам,
че не любов точно за мен cи,
че туй чувство в мен не се вселява,
че те искам от егоизъм
или от страх от самотата,
за да подхранвам нарцисизъм,
за да не се опознавам пак с непознати.

И после, когато те видя,
завлича ме да искам да те докосвам,
сърце и въздух, плът и кости раздират...
И пак знам, че обичам най-после.

23.07.2010г.
гр. Сан Фернандо 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Събина Брайчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Като лудост е това твоето! От онази спасителната! Поздрав!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...