Индиана (Криси)
216 7914
25 мар. 2013 г., 20:35

Най-светлата пътека 

  Поэзия
790 0 7

 

Тя тръгна. Небето се озъби.

Не искаше във болка да се къпе.

Тя нямаше си никой – син прокуден,

по чуждите земи краката тътри…

Петачето, потулено във мрака,

не искаше ръката да напусне –

единствено ú бе то за „Оттатък”…

на светло ли - мечтаеше напусто…

 

Синее погледът като небето.

Две лястовички в него прелетяха.

Получила бе вести отдалеко:

„Пристигам, мамо, чакай ме на влака.”

Небето се усмихна и заплака.

То спусна ú най-светлата пътека.

И тръгна тя по нея да го чака,

и заедно останаха, навеки…

© Криси Все права защищены

Автор запретил голосование.
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??