Индиана (Криси)
216 7914
25.03.2013 г., 20:35 ч.

Най-светлата пътека 

  Поезия
884 0 7

 

Тя тръгна. Небето се озъби.

Не искаше във болка да се къпе.

Тя нямаше си никой – син прокуден,

по чуждите земи краката тътри…

Петачето, потулено във мрака,

не искаше ръката да напусне –

единствено ú бе то за „Оттатък”…

на светло ли - мечтаеше напусто…

 

Синее погледът като небето.

Две лястовички в него прелетяха.

Получила бе вести отдалеко:

„Пристигам, мамо, чакай ме на влака.”

Небето се усмихна и заплака.

То спусна ú най-светлата пътека.

И тръгна тя по нея да го чака,

и заедно останаха, навеки…

© Криси Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??