Най-трудното сбогуване
Тя се сбогуваше отдавна - с всеки изгрев,
наронил отпечатъци по къщите,
със смешно остарелите си призраци,
които непоканени се връщаха,
с милувката на циганското лято,
промъкнало се крадешком по нивите,
с последното перо от птиче ято,
с което някой да рисува зимата,
със шарения шепот на листата,
набъбнал между клоните мънистено,
с изменчивата същност на нещата
в голямото очакване на смисъла...
А залезът съвсем презрял увисна
сред дрипавия облачен покров
и с кървав лъч в очите ù изписа
най-трудното сбогуване - с любов.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христина Мачикян Все права защищены
