Sep 22, 2013, 10:05 PM

Най-трудното сбогуване 

  Poetry » Other
648 0 7

Тя се сбогуваше отдавна - с всеки изгрев,
наронил  отпечатъци по къщите,
със смешно остарелите си призраци,
които непоканени се връщаха,
с милувката на циганското лято,
промъкнало се крадешком по нивите,
с последното перо от птиче ято,
с което някой да рисува зимата,
със шарения шепот на листата,
набъбнал между клоните мънистено,
с изменчивата същност на нещата
в голямото очакване на смисъла...

А залезът съвсем презрял увисна
сред дрипавия облачен покров
и с кървав лъч в очите ù изписа
най-трудното сбогуване - с любов.

© Христина Мачикян All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??