Наказан с любов
Ти сам предизвика съдбата,
аз съгласих се с това,
с любов да бъдеш наказан
е участ, която избра.
Когато желая ще дишаш,
когато добра съм ще спиш,
няма да знаеш къде си,
но от радост там ще крещиш.
Ще те хвърлям от пъкъла в рая,
после, пак ще те връщам обратно,
между тях ще сновеш без почивка,
за храна ще ти давам целувка.
За кракът ми с любовна каишка,
ще си вързан, доволно ще виеш,
ще ме носиш, когато не искам да ходя,
с благодарност за тази възможност.
Кръвта ти за сила ще пия,
ти ще я сипваш във чаша,
ще се кръстиш от сутрин, до сутрин,
че няма да страдам от жажда.
Когато съм лоша, ще молиш за милост,
да бъдеш наказан по-тежко,
с любов ще ме мразиш,
по земята ще лазиш,
за утеха, ще имаш милувка.
С любов си наказан, ти го поиска,
ти предизвика съдбата!
Аз те наказах, ти съгласи се,
на участ, която избра си!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Misteria Vechna Все права защищены
