MisteriaVechna (Misteria Vechna)
255 237
21.06.2016 г., 8:04 ч.

Наказан с любов 

  Поезия » Любовна
434 2 3

Ти сам предизвика съдбата,
аз съгласих се с това,
с любов да бъдеш наказан
е участ, която избра.

Когато желая ще дишаш,
когато добра съм ще спиш,
няма да знаеш къде си,
но от радост там ще крещиш.

Ще те хвърлям от пъкъла в рая,
после, пак ще те връщам обратно,
между тях ще сновеш без почивка,
за храна ще ти давам целувка.

За кракът ми с любовна каишка,
ще си вързан, доволно ще виеш,
ще ме носиш, когато не искам да ходя,
с благодарност за тази възможност.

Кръвта ти за сила ще пия,
ти ще я сипваш във чаша,
ще се кръстиш от сутрин, до сутрин,
че няма да страдам от жажда.

Когато съм лоша, ще молиш за милост,
да бъдеш наказан по-тежко,
с любов ще ме мразиш,
по земята ще лазиш,
за утеха, ще имаш милувка.

С любов си наказан, ти го поиска,
ти предизвика съдбата!
Аз те наказах, ти съгласи се,
на участ, която избра си!

© Misteria Vechna Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??