24 апр. 2009 г., 07:59

Наказанието си ми ти

805 0 4

Защо ли трябваше да те срещам,
защо ли аз се влюбих?
Защо сега силно те обичам,
че чак ума си по теб изгубих?


С теб наказа ме съдбата,
че с приятеля ти бях,
че с него бях студена,
че с чувствата му се подиграх.


Той не е за мен
и ти за мен не си,
но ето, че дойде ден,
в който съжалявам за миналите дни.


С теб наказа ме съдбата,
сега знам какво е любов несподелена
и разбирам какво му е било на него,
когато към него съм била студена.


ОБИЧАМ ТЕ и страдам
за това, че не мога да те имам,
колко тежко ми е само,
нуждая се от утеха и мъжко рамо.


С теб съдбата ме награди,
обичам те, но ме боли,
ти не си за мен
и аз за теб, нали?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пролетното момиче Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Има някакъв паралел ти-аз - аз-той, което е интересно, но трябва да го преработиш.
  • абе нещо куца ... римите се разминават, смисъла почти не се разбира... започни на ново, преработи го и ще се получи, но така е много объркано. успех !
  • То само грешките да беше...
  • За втори път тази сутрин ви оправям грешките и пунктуацията в стиха. Моля, когато редактирате, не копирайте отново текста от своя компютър. При следваща такава редакция произведението ще бъде изтрито.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...