Накога бе луковица, положена в земята...
665
0
0
Някога бе луковица, положена в земята,
далеч от погледите на всички,
ала днес си по-сияеща от всякога
с цялата си прелест разцъфтяла.
Позволи ми на красота ти да се полюбувам,
да поема от аромата ти благоухаен,
да докосна цветовете ти алени,
да те имам, но не и... да те откъсна.
Калин Вълов
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© kalinvalov Все права защищены
