Някога бе луковица, положена в земята,
далеч от погледите на всички,
ала днес си по-сияеща от всякога
с цялата си прелест разцъфтяла.
Позволи ми на красота ти да се полюбувам,
да поема от аромата ти благоухаен,
да докосна цветовете ти алени,
да те имам, но не и... да те откъсна.
Калин Вълов
© kalinvalov All rights reserved.