Накога бе луковица, положена в земята...
664
0
0
Някога бе луковица, положена в земята,
далеч от погледите на всички,
ала днес си по-сияеща от всякога
с цялата си прелест разцъфтяла.
Позволи ми на красота ти да се полюбувам,
да поема от аромата ти благоухаен,
да докосна цветовете ти алени,
да те имам, но не и... да те откъсна.
Калин Вълов
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© kalinvalov Todos los derechos reservados
