25 oct 2013, 10:56

Накога бе луковица, положена в земята... 

  Poesía » De amor
456 0 0

Някога бе луковица, положена в земята,
далеч от погледите на всички,
ала днес си по-сияеща от всякога
с цялата си прелест разцъфтяла.

Позволи ми на красота ти да се полюбувам,
да поема от аромата ти благоухаен,
да докосна цветовете ти алени,
да те имам, но не и... да те откъсна.

Калин Вълов

© kalinvalov Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??