26 янв. 2019 г., 00:02

Накратко

803 0 0

Не бе ли важна добротата?

Която у човека се виси.

Всеки гледа красотата

На лицето дето се ширѝ.

 

Човекът сложил очилата,

Плътна бариера изградил.

Забравил той е за душата,

С високо его я е заменил.

 

Зелените листа владеят

Тъмния и мрачен свят.

Хората за никой не милеят,

Живеят ден за ден без капка цвят.

 

Но знам, че много като мен копнеят,

Доброто пак да се завърне.

И бурните усмивки да виреят

Върху всеки дето може да го зърне.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маги Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...