Не бе ли важна добротата?

Която у човека се виси.

Всеки гледа красотата

На лицето дето се ширѝ.

Човекът сложил очилата,

Плътна бариера изградил.

Забравил той е за душата,

С високо его я е заменил.

Зелените листа владеят

Тъмния и мрачен свят.

Хората за никой не милеят,

Живеят ден за ден без капка цвят.

Но знам, че много като мен копнеят,

Доброто пак да се завърне.

И бурните усмивки да виреят

Върху всеки дето може да го зърне.