26.01.2019 г., 0:02

Накратко

806 0 0

Не бе ли важна добротата?

Която у човека се виси.

Всеки гледа красотата

На лицето дето се ширѝ.

 

Човекът сложил очилата,

Плътна бариера изградил.

Забравил той е за душата,

С високо его я е заменил.

 

Зелените листа владеят

Тъмния и мрачен свят.

Хората за никой не милеят,

Живеят ден за ден без капка цвят.

 

Но знам, че много като мен копнеят,

Доброто пак да се завърне.

И бурните усмивки да виреят

Върху всеки дето може да го зърне.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маги Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...