Не бе ли важна добротата?
Която у човека се виси.
Всеки гледа красотата
На лицето дето се ширѝ.
Човекът сложил очилата,
Плътна бариера изградил.
Забравил той е за душата,
С високо его я е заменил.
Зелените листа владеят
Тъмния и мрачен свят.
Хората за никой не милеят,
Живеят ден за ден без капка цвят.
Но знам, че много като мен копнеят,
Доброто пак да се завърне.
И бурните усмивки да виреят
Върху всеки дето може да го зърне.
© Маги All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
