24 мая 2007 г., 16:37

Накрая

918 0 2

                          
                                              Накрая

                      Очите ни се срещнаха
                      в червения аромат на скалите
                      като кълбовидни мълнии в ириса на бурята:
                      Първо в Рая, после на дъното, в Ада... 
                    
                      Желанията ни се разлюляха
                      в зелената кръв на Тревата
                      като танц безумен на древен шаман:
                      първо в недрата на земята, после в сълзата на Луната...
                      
                      Телата ни се докоснаха

                       в бялата голота на реката

                       като разтопената лава на слънчевия диск:

                       първо в сърцето на плътта, после в пороя на Дъжда...


                      ... Накрая прегърнати умираме... уморени!...
                            

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Айбигел айбигел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...