Накрая

                      Очите ни се срещнаха
                      в червения аромат на скалите
                      като кълбовидни мълнии в ириса на бурята:
                      Първо в Рая, после на дъното, в Ада... 
                    
                      Желанията ни се разлюляха
                      в зелената кръв на Тревата
                      като танц безумен на древен шаман:
                      първо в недрата на земята, после в сълзата на Луната...
                      
                      Телата ни се докоснаха

                       в бялата голота на реката

                       като разтопената лава на слънчевия диск:

                       първо в сърцето на плътта, после в пороя на Дъжда...

                      ... Накрая прегърнати умираме... уморени!...