24 мая 2007 г., 16:37

Накрая

921 0 2

                          
                                              Накрая

                      Очите ни се срещнаха
                      в червения аромат на скалите
                      като кълбовидни мълнии в ириса на бурята:
                      Първо в Рая, после на дъното, в Ада... 
                    
                      Желанията ни се разлюляха
                      в зелената кръв на Тревата
                      като танц безумен на древен шаман:
                      първо в недрата на земята, после в сълзата на Луната...
                      
                      Телата ни се докоснаха

                       в бялата голота на реката

                       като разтопената лава на слънчевия диск:

                       първо в сърцето на плътта, после в пороя на Дъжда...


                      ... Накрая прегърнати умираме... уморени!...
                            

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Айбигел айбигел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...