May 24, 2007, 4:37 PM

Накрая

  Poetry
920 0 2

                          
                                              Накрая

                      Очите ни се срещнаха
                      в червения аромат на скалите
                      като кълбовидни мълнии в ириса на бурята:
                      Първо в Рая, после на дъното, в Ада... 
                    
                      Желанията ни се разлюляха
                      в зелената кръв на Тревата
                      като танц безумен на древен шаман:
                      първо в недрата на земята, после в сълзата на Луната...
                      
                      Телата ни се докоснаха

                       в бялата голота на реката

                       като разтопената лава на слънчевия диск:

                       първо в сърцето на плътта, после в пороя на Дъжда...


                      ... Накрая прегърнати умираме... уморени!...
                            

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Айбигел айбигел All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...