24 may 2007, 16:37

Накрая

  Poesía
922 0 2

                          
                                              Накрая

                      Очите ни се срещнаха
                      в червения аромат на скалите
                      като кълбовидни мълнии в ириса на бурята:
                      Първо в Рая, после на дъното, в Ада... 
                    
                      Желанията ни се разлюляха
                      в зелената кръв на Тревата
                      като танц безумен на древен шаман:
                      първо в недрата на земята, после в сълзата на Луната...
                      
                      Телата ни се докоснаха

                       в бялата голота на реката

                       като разтопената лава на слънчевия диск:

                       първо в сърцето на плътта, после в пороя на Дъжда...


                      ... Накрая прегърнати умираме... уморени!...
                            

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Айбигел айбигел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...