ma4enka (Мария Костова)
49 193
23 июл. 2008 г., 20:34

Накъде 

  Поэзия
646 0 7

Люшка се

тежко

керванът

на дните ми

и отминава

напред.

Вървя отподире,

но има ли

дири?

Само пясък

и пясък

отвред.

 

Изтъня

и се скъса

вълшебната нишка,

дето

ме свързваше

с теб.

Трепка

над мене -

самотно,

излишно -

слънце,

обвито

във креп.

 

Пустинният вятър -

инквизитор

от класа -

забива

в лицето

песъчинки игли.

Засипва ме

неуморно,

педантично,

безстрастно.

И как ли

не се умори?

 

А що ли -

да подвия нозе,

да поседна

и пясъкът

да ме загърне

с прашния си

саван?

Отминава

все по-далече

и все по-нататък

животът ми -

тъжен

керван.

 

Жълтеникаво-ален

и ням,

и коварен

висне отгоре

мъглив небосвод.

Пясъчна буря

вилнее

в душата ми.

Ще намеря ли

някога

брод?

© Мария Костова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Това ми е любимо, Марче - браво!!!
  • Понякога и в тъгата има красота, особено ако е по някакво отминало красиво чувство!
  • Благодаря ви!Тъга и красота не се римуват,но има някаква изначална връзка помежду им,не ви ли се струва?
  • много хубаво написан стих!
    тъжен...но много ме развълнува...с обич, Мария.
  • "Изтъня

    и се скъса

    вълшебната нишка,

    дето

    ме свързваше

    с теб."

    Тази нишка-затова е вълшебна
    за да бди от високо над теб.
    Всяка мисъл, която протегнеш
    към спомена да те тегли напред...

    Мари,поздравления!И прегръдки!

  • След пясъчната буря в душата ще изгрее слънце...
  • Ще намериш тогава, когато много силно пожелаеш да се отделиш от спомена!
    Тъжен стих Мария, но въздействащ!
    Поздрав!
Предложения
: ??:??