paloma66 (Гълъбина Митева)
171 43
5 февр. 2019 г., 15:40  

Налей, налей... пътеката е хладна... 

  Поэзия » Любовная
915 12 5

... Но никога деца не ражда голямата любов.

           Петър Алипиев


Налей, налей... пътеката е хладна...

Пътеката – остана без душа!

Поискай ме – по изгрев, и по пладне! 

Ще дойда! И с крилата. И пеша. 

 

Поискай ме! До звук ще се разлея.

Китарата – ще плаче вместо мене... 

А аз – ще пея. През сълзи ще пея! – 

за всички мигове неприютени. 

 

За болката, която в мен мълчеше. 

За греховете – с бял конец съшити... 

За Птицата, която ни кълнеше –

докáто правеха любов душите ни. 

 

Но ти налей! А аз ще ти попея... 

(китарата ще плаче вместо мене) 

И после – дълго любовта ще зрее – 

напук на всички мостове срутéни! 

 

Налей! Налей! Душата ми е жадна. 

Налей, за Бога! И не се страхувай. 

Голямата любов – деца не ражда! 
Но, с нея никога не се сбогувай. 

 

Налей, налей! И огъня подклаждай!

Докрай да ни овъ́гли! Да не спира! 

Голямата любов... деца не ражда. 

Ала, без нея... се умира. 

 

Със поглед само огъня подклаждай!
До дъх да изгоря. А ти наливай!
Голямата любов – деца не ражда.
Но, само в нея... истински сме живи.

 

 

 

 

 

 

© Гълъбина Митева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??