> ... Но никога деца не ражда голямата любов.
>
> Петър Алипиев
Налей, налей... пътеката е хладна...
Пътеката – остана без душа!
Поискай ме – по изгрев, и по пладне!
Ще дойда! И с крилата. И пеша.
Поискай ме! До звук ще се разлея.
Китарата – ще плаче вместо мене...
А аз – ще пея. През сълзи ще пея! –
за всички мигове неприютени.
За болката, която в мен мълчеше. ...