11 нояб. 2017 г., 11:30

Налей си глътка море

1.5K 3 17

Налей си глътка море

                        На нашата приятелка*

 

Есента настъпва с пастелна премяна,

килим от листа по пътя разстила,

за нея – жената, вечно засмяна,

за деня, в който тя се родила.

 

Нека в теб живеят всички сезони,

но от зимата само бялото взимай.

Нека светят в очите ти сини неони,

а ти пръскай усмивки и щастие имай!

 

В пролетни нощи усещай цветята,

от душите ни нежно откъснати.

Тогава вдишай насън аромата,

от спомени в стаята пръснати.

 

Налей си от лятото глътка море,

а вечер с топли вълни се завивай!

Че си щастлива сърцето ще разбере,

а ти всяка нощ с усмивка заспивай!

 

Октомври 2017 г.                  Велин

 

*Честит рожден ден, наше приятелче! Щастлив съм, че ти хареса стиха.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Велин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да, ЕЛ, а ние сме свикнали да свързваме по някакъв начин хубостта на нещата с красотата на душите на любимите ни хора... Така е устроен нашият мозък за възприятията и това е страхотно, защото изважда по-лесно красивите спомени наяве.
  • Прав си, Вел!
    Стига да е отворена душата ни за хубостта им!
  • Благодаря ти, Съни! Всички сезони и всички дати са хубави, стига да има кой да ги забележи...
  • От твоя подарък струи
    толкова топлина и нежност! Прекрасно е, Вел!!!
    Прииска ми се и аз да съм родена на тази дата!
  • Благодаря ти, Нежност!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...