11 nov 2017, 11:30

Налей си глътка море

  Poesía
1.5K 3 17

Налей си глътка море

                        На нашата приятелка*

 

Есента настъпва с пастелна премяна,

килим от листа по пътя разстила,

за нея – жената, вечно засмяна,

за деня, в който тя се родила.

 

Нека в теб живеят всички сезони,

но от зимата само бялото взимай.

Нека светят в очите ти сини неони,

а ти пръскай усмивки и щастие имай!

 

В пролетни нощи усещай цветята,

от душите ни нежно откъснати.

Тогава вдишай насън аромата,

от спомени в стаята пръснати.

 

Налей си от лятото глътка море,

а вечер с топли вълни се завивай!

Че си щастлива сърцето ще разбере,

а ти всяка нощ с усмивка заспивай!

 

Октомври 2017 г.                  Велин

 

*Честит рожден ден, наше приятелче! Щастлив съм, че ти хареса стиха.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Велин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да, ЕЛ, а ние сме свикнали да свързваме по някакъв начин хубостта на нещата с красотата на душите на любимите ни хора... Така е устроен нашият мозък за възприятията и това е страхотно, защото изважда по-лесно красивите спомени наяве.
  • Прав си, Вел!
    Стига да е отворена душата ни за хубостта им!
  • Благодаря ти, Съни! Всички сезони и всички дати са хубави, стига да има кой да ги забележи...
  • От твоя подарък струи
    толкова топлина и нежност! Прекрасно е, Вел!!!
    Прииска ми се и аз да съм родена на тази дата!
  • Благодаря ти, Нежност!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...