Не ми отива да съм нежна,
да се моля, да желая, да горя.
След себе си не искам да оставям пепел,
аз винаги оставям кървава следа.

Винаги ранявам, даже да обичам.
Даже мене по да ме боли.
Дупча, дупча с мисъл
и с безмълвие издигам хиляди стени.

Премазвам чувствата си, после плача много.
Но за час или за два съм същата -
жестока болка, непозната същност,
недообесен дявол, ходещ по жарта.

И тебе те обичах! Даже само тебе.
Винаги в очите ми се четяха твойте цветове.
Но не ме видя напълно истинска...
И те надупках, но не те превзех.

Пуснах те да я намериш - Истинската!
Да намериш многото любов.
Не ме поглеждай! Аз съм ледена.
Онази, същата, която не успя да проумееш.

И мина време. Аз зарових сълзите.
На два или на три пъти удавих се във тях...
А ти успял си да намериш Истинската.
Дано Истинският да намеря аз!