Дамаянти и кирето1982
Облаци мрачни,
те отново са прозрачни,
душата си скриваш
и пред мен се ти откриваш.
Навън вали, а ние сме сами.
Спомени, щастие и веселие ,
а ти бе моето успокоение
Сами сме, нека вали,
виж слънцето е в очите ми,
пред теб се откривам
и чувствам се добре,
приеми ме такава,
с теб съм щастлива.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кирил Христов Все права защищены
Чудесен дует сте!И на теб,Вероника,поздравиСтихчето много ми допадна!
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
