Дамаянти и кирето1982
Облаци мрачни,
те отново са прозрачни,
душата си скриваш
и пред мен се ти откриваш.
Навън вали, а ние сме сами.
Спомени, щастие и веселие ,
а ти бе моето успокоение
Сами сме, нека вали,
виж слънцето е в очите ми,
пред теб се откривам
и чувствам се добре,
приеми ме такава,
с теб съм щастлива.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Кирил Христов Todos los derechos reservados
Чудесен дует сте!И на теб,Вероника,поздравиСтихчето много ми допадна!
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
