Намиране
Намиране
Посветено
Изгуби ли ме някъде по стръмното?
От вятъра не чувам своя глас.
Една сълза изплакана по съмнало
събира тихото по пътя между нас.
В една сълза изгуби се небето ми
и трудно е да видя пътя нов.
Прости ми, Господи! Забравих за сърцето си.
Забравих да го пълня със Любов.
Навярно пътищата се пресичат,
когато във очите не вали.
Сега е трудно време за обичане
и дните са обгърнати в мъгли.
Но с всяка стъпка неуверена
пречиствам себе си. И съм готов.
Ще бъда там. Където се намерихме.
Над мен е Бог! И цялата Любов.
02.03.17
Венцислав Янакиев
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Венцислав Янакиев Все права защищены
