Mar 4, 2017, 8:32 AM

Намиране

  Poetry
3.3K 10 28

                     Намиране   

 

                               Посветено

 

Изгуби ли ме някъде по стръмното?

От вятъра не чувам своя глас.

Една сълза изплакана по съмнало

събира тихото по пътя между нас.

 

В една сълза изгуби се небето ми

и трудно е да видя пътя нов.

Прости ми, Господи! Забравих за сърцето си.

Забравих да го пълня със Любов.

 

Навярно пътищата се пресичат,

когато във очите не вали.

Сега е трудно време за обичане

и дните са обгърнати в мъгли.

 

Но с всяка стъпка неуверена

пречиствам себе си. И съм готов.

Ще бъда там. Където се намерихме.

Над мен е Бог! И цялата Любов.

 

                                    02.03.17

           Венцислав Янакиев

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венцислав Янакиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...