Нанесена рана...
883
1
5
Нанесена рана
на крехка мечта
и щраква капана
на скръб и тъга.
Пропада във мрака
сломено сърце
и никой не чака
и нищо не ще...
Живота застива
в пустинен пейзаж.
Мечтата изстива
в кошмарен мираж.
И ласка умира
в незрима мечта
и път не намира
отново деня.
Преплитат се мисли
във мрежи от страх.
Мечтите, тъй чисти
превръщат се в прах.
А времето носи
безкрайно прахта
- химерите боси
потъват в калта.
И щраква капана
железни зъбци,
а живата pана
кърви в мен, кърви...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Магдалена Василева Все права защищены
