megans (Магдалена Василева)
108 818
22.11.2006 г., 20:56 ч.

Нанесена рана... 

  Поезия
654 1 5

Нанесена рана 
на крехка мечта
и щраква капана
на скръб и тъга.
Пропада във мрака
сломено сърце
и никой не чака
и нищо не ще...
Живота застива
в пустинен пейзаж.
Мечтата изстива
в кошмарен мираж.
И ласка умира
в незрима мечта
и път не намира
отново деня.
Преплитат се мисли
във мрежи от страх.
Мечтите, тъй чисти
превръщат се в прах.
А времето носи
безкрайно прахта
- химерите боси
потъват в калта.
И щраква капана
железни зъбци,
а живата pана
кърви в мен, кърви...

© Магдалена Василева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Прах", Мей! даже не забелязах как е написано, не можеше да е друго. ама ти нали си с професионална деформация - редактор....К'во да те пра'я
    И аз му се радвам, както и на всичко прочетено до сега!
  • хубав ритъм, само не разбрах "Мечтите ,тъй чисти
    превръщат се в плах"
  • Чудесен стих!!! Поздрави, Меги!!!
  • Наранената мечта е птица без крила,
    копнее, очаква полета, но нама сила.

    Поздрав за стиха.
  • Тъжно-красиво!
Предложения
: ??:??