Напращели облаци от страст
Зад планината облаци надничат,
като гърди от сутиен,
а очите ми от нея ги събличат
и бели, меки, изкушават мен...
Между тях ми иде да се метна,
тъй както вълк на пухеста овца,
а после вдъхновено да ги цепна
със светкавицата на страстта...
И не, че воайорствам със пейзажа,
но облаците цицести ми пращат зов -
С слънцезащитен крем ще ги намажа,
а после и за друго съм готов...
Пък нека казват, че са водна пара -
Отлично виждам, че не са това!
На учени глави не давам вяра,
протягам в този миг към тях ръка...
Светкавицата е готова, аз съм Зевс,
а те, девици, майна й на Хера!
Омръзна ми от тоз' стандартен секс
във бялата ми стая на миндера...
*****
След час ли, два ли (на кого му пука?)
доволно медсестрата произнесе:
- Бе, верно, луд си, ама тъй ма чука,
че, истина е, в облаците ме отнесе...
01.12.2023.
© Георги Каменов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Зевс си, докато не те докопа Хера
-
Това е положението, Ничка 🤣
-
Гош😅😅😅
-
Е, нема тиганотерапия този път 🤣
Преди към 2 часа половинката ми прочете стихчето и се смя, колкото скоро не се бе случвало 🤣
Мерсаж с усмивка 🙃 -
Е, медсестра! Как се озова в болница, след удар с тигана ли?
Забавлявах се! Благодаря за усмивките -
Акеми, свей се ти, но си обичам белите и дебелите облаци 🤣😋🤣
Люси, и ти си смееш, що ли 🙃😜🙃
Мерсаж, момичета 🤣🙃🤣 -
Як смях! Браво 😀😀😀
-
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Мерсаж 🙃