Напразно

Поэзия » Философская

541 1 5

Отключва се сърцето
с най-простото ключе,
а ние търсим под небето
все златното звънче.

Небето пазви да разтвори,
душата в миг приюти.
А после с теб да поговори
или пък с мен да замълчи.

Дали звънче ще се намери
или ключето ще се появи?
Напразно чакани химери,
напразно срещнати съдби.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

СветланТонев (Светлан Тонев)

Благодаря, anabel7. Понякога си мисля, че всичко е напразно!

2018-08-31T11:57:51+03:00
anabel7 (Албена Димитрова)

Размислих се от този стих...Поздравления, Светлане!

2018-08-31T11:28:03+03:00
СветланТонев (Светлан Тонев)

Благодаря ви, Patrizzia и goblenka. Вероятно нищо не е случайно, но това можем да разберем единствено от дистанция на времето.

2018-08-29T12:04:22+03:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

Нищо в този свят не е случайно, Светли.

2018-08-29T08:32:03+03:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Нищо не е напразно. Всичко си има смисъл, макар ние често да не разбираме, или не приемаме случващото се. Поздрав и много щастие!

2018-08-29T08:26:58+03:00