Напразно

29 авг. 2018 г., 00:11

Поэзия » Философская

364 1 5

Отключва се сърцето
с най-простото ключе,
а ние търсим под небето
все златното звънче.

Небето пазви да разтвори,
душата в миг приюти.
А после с теб да поговори
или пък с мен да замълчи.

Дали звънче ще се намери
или ключето ще се появи?
Напразно чакани химери,
напразно срещнати съдби.

СветланТонев (Светлан Тонев)

2018-08-31T11:57:51+03:00

Благодаря, anabel7. Понякога си мисля, че всичко е напразно!
anabel7 (Албена Димитрова)

2018-08-31T11:28:03+03:00

Размислих се от този стих...Поздравления, Светлане!
СветланТонев (Светлан Тонев)

2018-08-29T12:04:22+03:00

Благодаря ви, Patrizzia и goblenka. Вероятно нищо не е случайно, но това можем да разберем единствено от дистанция на времето.
Patrizzia (Надежда Ангелова)

2018-08-29T08:32:03+03:00

Нищо в този свят не е случайно, Светли.
goblenka (Маргарита Ангелова)

2018-08-29T08:26:58+03:00

Нищо не е напразно. Всичко си има смисъл, макар ние често да не разбираме, или не приемаме случващото се. Поздрав и много щастие!