6 мар. 2022 г., 13:00

Напразно 

  Поэзия » Любовная
246 0 1

Заблудени от илюзиите свои, наши,
Стоим и мислим, мислим и ст(р)оим.
Треперим, от самия страх уплашени,
И вечер неуспехите броим.

А пред нас завърта се светът като на лента.
Отново сме изрязан кадър черно-бял.
И дано успеем с теб да уловим момента,
Иначе напразно съм живял.

© Християн Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Цялото стихотворение изразява обща позиция, която в поантата си завършва с еднолична такава. Да разбирам ли, че последствията, от действията, ще бъдат само за лирическия герой или те ще бъдат за всички, предвид индивидуалността ни?
    Замисли ме.
Предложения
: ??:??