Колко нетипично, колко нелогично
да търсиш, когато си имаме всичко.
Уж две парчета от един пъзел,
заплете си мислите сякаш на възел.
Не мога да те разгадая, уви.
Напразно задържам те, върви.
Желая ти щастие голямо,
у мен остави пробойна рана.
Но за мен ти не се тревожи,
напред гледай и смело гради -
нови основи, съдби преплети.
Обичай, дерзай, високо лети. ...