7 дек. 2006 г., 06:35

напред

721 0 0

Намерих те и те обичах -
дори не бях разбрала,че е така.
Сега,когата си различен,
аз разбирам,че наистина те обичам.
Но защо, защо, когато вече ми е ясно,
защо, когато истински те искам
теб те няма вече, а на мене ми е някак тясно и искам от всички да се скрия.
Да се върнеш, вярвай, няма да те моля
и за тебе вече не искам да се боря:
щом сърцето си на друга даваш,
аз няма повече да прося милостиня.
Както обич обичта изтрива,
както вятър с вятъра се слива,
така и аз напред с усмивка ще погледна
и с нова вяра към живота свойте длани ще протегна!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лора Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...