Dec 7, 2006, 6:35 AM

напред

  Poetry
722 0 0

Намерих те и те обичах -
дори не бях разбрала,че е така.
Сега,когата си различен,
аз разбирам,че наистина те обичам.
Но защо, защо, когато вече ми е ясно,
защо, когато истински те искам
теб те няма вече, а на мене ми е някак тясно и искам от всички да се скрия.
Да се върнеш, вярвай, няма да те моля
и за тебе вече не искам да се боря:
щом сърцето си на друга даваш,
аз няма повече да прося милостиня.
Както обич обичта изтрива,
както вятър с вятъра се слива,
така и аз напред с усмивка ще погледна
и с нова вяра към живота свойте длани ще протегна!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лора Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...