Dec 7, 2006, 6:35 AM

напред

  Poetry
720 0 0

Намерих те и те обичах -
дори не бях разбрала,че е така.
Сега,когата си различен,
аз разбирам,че наистина те обичам.
Но защо, защо, когато вече ми е ясно,
защо, когато истински те искам
теб те няма вече, а на мене ми е някак тясно и искам от всички да се скрия.
Да се върнеш, вярвай, няма да те моля
и за тебе вече не искам да се боря:
щом сърцето си на друга даваш,
аз няма повече да прося милостиня.
Както обич обичта изтрива,
както вятър с вятъра се слива,
така и аз напред с усмивка ще погледна
и с нова вяра към живота свойте длани ще протегна!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лора Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...