Намерих те и те обичах -
дори не бях разбрала,че е така.
Сега,когата си различен,
аз разбирам,че наистина те обичам.
Но защо, защо, когато вече ми е ясно,
защо, когато истински те искам
теб те няма вече, а на мене ми е някак тясно и искам от всички да се скрия.
Да се върнеш, вярвай, няма да те моля
и за тебе вече не искам да се боря:
щом сърцето си на друга даваш,
аз няма повече да прося милостиня.
Както обич обичта изтрива,
както вятър с вятъра се слива,
така и аз напред с усмивка ще погледна
и с нова вяра към живота свойте длани ще протегна!
© Лора Стоянова Всички права запазени