7.12.2006 г., 6:35

напред

724 0 0

Намерих те и те обичах -
дори не бях разбрала,че е така.
Сега,когата си различен,
аз разбирам,че наистина те обичам.
Но защо, защо, когато вече ми е ясно,
защо, когато истински те искам
теб те няма вече, а на мене ми е някак тясно и искам от всички да се скрия.
Да се върнеш, вярвай, няма да те моля
и за тебе вече не искам да се боря:
щом сърцето си на друга даваш,
аз няма повече да прося милостиня.
Както обич обичта изтрива,
както вятър с вятъра се слива,
така и аз напред с усмивка ще погледна
и с нова вяра към живота свойте длани ще протегна!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лора Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...