10 нояб. 2011 г., 10:30

Напук 

  Поэзия
876 0 15

Оцеляхме. На всичко напук.

И напук оцеляваме още.

Тези, дето останахме тук -

като врабчетата рошави.

 

И си псуваме пак по балкански,

закърпили старите ризи.

И си носим обущата лански,

напук на рецесии и кризи.

 

Оцеляхме, стиснали зъби.

Оцеляваме, опнали жили.

Живота си някак поръбили,

от всяка безнадежност пили...

 

Тук зимите са по-студени.

И хлябът има вкус на тежък труд.

Тук бедните са много бедни.

И най-нормално е... да бъдеш луд...

 

Оцеляхме. На всичко напук.

Оцеляваме в дните си сиви.

Тези, дето останахме тук -

оцеляхме. Народ. И сме живи.

             

© Димитър Никифоров Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??