Напук
Оцеляхме. На всичко напук.
И напук оцеляваме още.
Тези, дето останахме тук -
като врабчетата рошави.
И си псуваме пак по балкански,
закърпили старите ризи.
И си носим обущата лански,
напук на рецесии и кризи.
Оцеляхме, стиснали зъби.
Оцеляваме, опнали жили.
Живота си някак поръбили,
от всяка безнадежност пили...
Тук зимите са по-студени.
И хлябът има вкус на тежък труд.
Тук бедните са много бедни.
И най-нормално е... да бъдеш луд...
Оцеляхме. На всичко напук.
Оцеляваме в дните си сиви.
Тези, дето останахме тук -
оцеляхме. Народ. И сме живи.
© Димитър Никифоров All rights reserved.
