Напуснах долината на сълзите

21 янв. 2009 г., 15:01

Поэзия » Философская

590 0 3

В плача не виждам вече смисъл,
не е лечител на скръбта,
не искам веч да му се вричам,
ни душата си на дявол да продам!

Не е ли слабост на духа,
бягство от реалността?
И море от сълзи да излееш,
ти пак за изгубеното ще милееш!

Успокоение във водни капки няма,
заблуда крие таз измама.
Решението винаги е по-добро
в мисли, положени над топлото легло!

Смешко (Ааааа Пфффффуууу)

2009-01-21T15:29:36+02:00

аааааа не така ... къде отиде битката с реалността.. вервай ми мисленето на леглото хич не е в плюс ... тц!
малка_любознателка (Маги Петкова)

2009-01-21T15:23:32+02:00

Топлото легло в смисъл , като място където си защитен и се чувстваш сигорен , тва може да бъде и главата ти ... незнам дали сега ме разбра, но се надявам , не ме бива по обясненията, сори.
Смешко (Ааааа Пфффффуууу)

2009-01-21T15:14:52+02:00

радвам се че така мислиш ... идеята ти заслужава да се опише по- добре ... а на финала въобще не разбрах метафората на "топлото легло" може би е синоним на - споделено легло ...