Със думите усмивките изтривахме
и след това нагазвахме в мълчание,
което във душите ни попиваше,
оставящо ни двама... без дихание.
Обричахме желания до сбъдване.
Безплътно и до болка се желаехме.
Изпивахме стремежно, до пресищане
и малкото... което ни оставаше.
Със длани по телата си изписвахме,
понятия, родили невъзможност.
И времето за миг в очите спираше,
разкъсвайки секунди до тревожност. ...