Наранено

Поэзия » Любовная

732 0 2

Искрено...
Бягаш ли?
Бягай, спаси се!
Ти си слабо, безчувствено влечуго.
Като всеки мъж...
Постигна ли целта си?
Нали това искаше?
Забавление за нощ...
Изчезнаха сладките думи.
Изчезнаха нежните милувки.
Постигна целта си, червей такъв!
За вас мъжете е гордост да пречупиш непокорната.
Тя трябва да наведе глава и да преглътне.
Да се примири с болката,
че е поредната в списъка.
С какво право надигате глави?
С какво право съдите женските души?
Неспособни сте на чувства, затова
няма любов...
Всичко е игра...
Смееш ли се?
Надсмиваш се над слабостта ми.
Ако можех да те потопя в бурята,
вилнееща в мен,
щеше да разбереш колко те презирам.
Мразя те, заради сърцето ти от камък,
заради лицето ти,
заради очите ти...
заради тялото, на което не можах да устоя...
Мразя се, че се предадох,
че преглътнах и затворих женската си гордост,
че отворих душата си...
Не съм първата...
Няма и да съм последната...
Отдала се на плътската любов
Забравила за дяволската ти душа
Затръшнала вратата на Рая
Оставила спокойствието на далечен бряг
За да се блъска и бори с вълните
На нараненото си его
На пречупеното си аз

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

sk1d (Виктор Лопарски)

Колкото и да е тъжно , рано или късно всеки го нараняват до толкова, че да изстискат всичко мило в него, и тогава той става един от тях, за да не бъде измамен за пореден път... иначе стиха е чудесен !!!

2008-03-19T00:38:51+02:00
_ALeXiS_ (Александра Господинова)

;( колко тъжно че се случва постоянно

2008-03-19T00:09:57+02:00