Наранено

Poetry » Love

733 0 2

Искрено...
Бягаш ли?
Бягай, спаси се!
Ти си слабо, безчувствено влечуго.
Като всеки мъж...
Постигна ли целта си?
Нали това искаше?
Забавление за нощ...
Изчезнаха сладките думи.
Изчезнаха нежните милувки.
Постигна целта си, червей такъв!
За вас мъжете е гордост да пречупиш непокорната.
Тя трябва да наведе глава и да преглътне.
Да се примири с болката,
че е поредната в списъка.
С какво право надигате глави?
С какво право съдите женските души?
Неспособни сте на чувства, затова
няма любов...
Всичко е игра...
Смееш ли се?
Надсмиваш се над слабостта ми.
Ако можех да те потопя в бурята,
вилнееща в мен,
щеше да разбереш колко те презирам.
Мразя те, заради сърцето ти от камък,
заради лицето ти,
заради очите ти...
заради тялото, на което не можах да устоя...
Мразя се, че се предадох,
че преглътнах и затворих женската си гордост,
че отворих душата си...
Не съм първата...
Няма и да съм последната...
Отдала се на плътската любов
Забравила за дяволската ти душа
Затръшнала вратата на Рая
Оставила спокойствието на далечен бряг
За да се блъска и бори с вълните
На нараненото си его
На пречупеното си аз

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

sk1d (Виктор Лопарски)

Колкото и да е тъжно , рано или късно всеки го нараняват до толкова, че да изстискат всичко мило в него, и тогава той става един от тях, за да не бъде измамен за пореден път... иначе стиха е чудесен !!!

2008-03-19T00:38:51+02:00
_ALeXiS_ (Александра Господинова)

;( колко тъжно че се случва постоянно

2008-03-19T00:09:57+02:00

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0