Mar 18, 2008, 8:54 PM

Наранено

  Poetry » Love
731 0 2
Искрено...
Бягаш ли?
Бягай, спаси се!
Ти си слабо, безчувствено влечуго.
Като всеки мъж...
Постигна ли целта си?
Нали това искаше?
Забавление за нощ...
Изчезнаха сладките думи.
Изчезнаха нежните милувки.
Постигна целта си, червей такъв!
За вас мъжете е гордост да пречупиш непокорната.
Тя трябва да наведе глава и да преглътне.
Да се примири с болката,
че е поредната в списъка.
С какво право надигате глави?
С какво право съдите женските души?
Неспособни сте на чувства, затова
няма любов...
Всичко е игра...
Смееш ли се?
Надсмиваш се над слабостта ми.
Ако можех да те потопя в бурята,
вилнееща в мен,
щеше да разбереш колко те презирам.
Мразя те, заради сърцето ти от камък,
заради лицето ти,
заради очите ти...
заради тялото, на което не можах да устоя...
Мразя се, че се предадох,
че преглътнах и затворих женската си гордост,
че отворих душата си...
Не съм първата...
Няма и да съм последната...
Отдала се на плътската любов
Забравила за дяволската ти душа
Затръшнала вратата на Рая
Оставила спокойствието на далечен бряг
За да се блъска и бори с вълните
На нараненото си его
На пречупеното си аз

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деси Мандраджиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Колкото и да е тъжно , рано или късно всеки го нараняват до толкова, че да изстискат всичко мило в него, и тогава той става един от тях, за да не бъде измамен за пореден път... иначе стиха е чудесен !!!
  • ;( колко тъжно че се случва постоянно

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...