7 янв. 2022 г., 22:21

Наричане 

  Поэзия » Другая
390 3 5

Навеждам се над тихата вода,

усещам колко всъщност е дълбока,

опитвам се да бъда смела, да,

за да намеря вярната посока,

 

към утрото на всеки следващ ден,

към хората, познати и далечни,

към страховете, заглушили в мен

гласа на залинялата човечност.

 

Наричам всяка капчица с любов,

на лодка малка пускам я да плува

към нови брегове. И смисъл нов

добива хоризонта. Колко струва

 

добрата мисъл? Щом я създадеш,

хвърли я зад гърба си и дерзай,

че даже в буря или в леден скреж,

искрата в нея ще гори докрай.

 

Изпращам ги без думи, мълчаливо,

мислите ми, лодки по водата-

да сме всички здрави и щастливи,

в сърцата си да носим добротата!

© Nina Sarieva Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??