Наричане
Навеждам се над тихата вода,
усещам колко всъщност е дълбока,
опитвам се да бъда смела, да,
за да намеря вярната посока,
към утрото на всеки следващ ден,
към хората, познати и далечни,
към страховете, заглушили в мен
гласа на залинялата човечност.
Наричам всяка капчица с любов,
на лодка малка пускам я да плува
към нови брегове. И смисъл нов
добива хоризонта. Колко струва
добрата мисъл? Щом я създадеш,
хвърли я зад гърба си и дерзай,
че даже в буря или в леден скреж,
искрата в нея ще гори докрай.
Изпращам ги без думи, мълчаливо,
мислите ми, лодки по водата-
да сме всички здрави и щастливи,
в сърцата си да носим добротата!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Nina Sarieva Все права защищены
