7 нояб. 2010 г., 18:34

Нарисувай ми...

1.5K 0 24

 

Нарисувай ми...

 

Нарисувай ми щрих, ти, Поете,

само щрих, а не дълга поема.

Всяка буквичка в него да свети,

с малко думи – но цяла Вселена!

И когато преминеш „Oттатък”,

точно този стих, знай, ще се помни.

Да, животът ни много е кратък…

но следите ни – те са вековни!


Нарисувай ми щрих, ти, Поете…

 

 

 

 

13.01.2010

 

 

 

 

Със сърдечен поздрав към Откровенци!

Бъдете здрави, приятели, за да продължавате да творите и усещате Живота по най-добрия начин!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Криси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...