7 нояб. 2010 г., 18:34

Нарисувай ми...

1.5K 0 24

 

Нарисувай ми...

 

Нарисувай ми щрих, ти, Поете,

само щрих, а не дълга поема.

Всяка буквичка в него да свети,

с малко думи – но цяла Вселена!

И когато преминеш „Oттатък”,

точно този стих, знай, ще се помни.

Да, животът ни много е кратък…

но следите ни – те са вековни!


Нарисувай ми щрих, ти, Поете…

 

 

 

 

13.01.2010

 

 

 

 

Със сърдечен поздрав към Откровенци!

Бъдете здрави, приятели, за да продължавате да творите и усещате Живота по най-добрия начин!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Криси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....