Нарисувай ми...
Нарисувай ми щрих, ти, Поете,
само щрих, а не дълга поема.
Всяка буквичка в него да свети,
с малко думи – но цяла Вселена!
И когато преминеш „Oттатък”,
точно този стих, знай, ще се помни.
Да, животът ни много е кратък…
но следите ни – те са вековни!
Нарисувай ми щрих, ти, Поете…
13.01.2010
Със сърдечен поздрав към Откровенци!
Бъдете здрави, приятели, за да продължавате да творите и усещате Живота по най-добрия начин!
© Криси All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
